И пак съм в дупка! Черна дупка, поглъщаща всеки опит за действие от моя страна. Всичко ми се струва безсмислено! Всяко нещо, което направя е грешно. Не се чувствам комфортно. Не се чувствам на място. И няма как да променя 'мястото".

Винаги съм смятала, че всяко нещо в живота ни е въпрос на избор, а сега се чувствам сякаш нямам тази способност - способността да избирам.

Мисля твърде много. В една песен се пееше "Губя си времето в мисли. Имам ли нужда от тях?". Аз се губя в моите и благодарение на тях затъвам все повече и повече. Когато съм заета и нямам време да премислям всяко нещо по милион пъти се чувствам добре и полезна и сама на себе си. Но когато съм поставена сама пред избора какво да правя обикновено избирам да не правя каквото и да е, да стоя на едно място и да продължавам задълбочавам и да се губя в мислите си.

И бездействам. Осъзнавам, че трябва да правя нещо. Осъзнавам, че имам конкретни задачи, а не просто сама да си измисля занимание, защото съм толкова свободна. Има купища неща, които трябва задължително да свърша. И въпреки това продължавам да бездействам, да си губя времето и да се вкарвам сама в черна дупка.

Искам да се науча да действам и по-малко да обмислям всяко нещо. Искам да мога, след като вече месеци наред премислям някакви планове за промяна, просто да направя първото действие. Просто първата стъпка. Но да я направя, а не да продължа да обмислям, дори, когато всъщност вече няма какво да се мисли.

Просто да го кажа и да го направя! ...