Харесвам мимовете. Има нещо изключително истинско в тях. Никакви думи, само действия.

Това липсва при мен.

Искам да бъда като мимовете. Да замълча, да прекратя празните обещания и просто да действам.

Харесвам тишината. Има нещо изключително красиво в мълчанието и толкова грозота в безпредметното бръщолевене.

Трябва да спря да говоря и да започна да действам.

Първата част е изпълнена. Все по-често мълча. Премълчавам толкова много, че се чудя как успява да се задържи вътре и да не изригне.

Но продължавам да бездействам...

Просто изчезвам... Без звук и без действие... Ставам черно-бяла и се сливам с фона.