Винаги ги има тези моменти, когато всичко е толкова хубаво, въздуха е изпълнен с положителна енергия, всичко ти се струва точно, както трябва... всичко е идеално! И другите усещат твоето вълнение, попиват от хубавите емоции, вдъхват от щастието ти... направо могат да почувстват усмивката ти докато им пишеш поредното развълнувано съобщение. Разказваш колко е мил и прекрасен, колко вълшебно е всичко.. като от приказка и е такъв късмет да бъдеш с него...
И седя пред компютъра и чета за поредното мило нещо, което е казал, поредната мила постъпка... и се радвам за теб. Вълнението е толкова осезаемо, че ми иде да заподскачам от радост за теб... И внезапно сред усмивките и подскоците се прокрадва сълза и хлип. Сред радостта се прокрадва една тежка истина и ме шамаросва с опакото на ръката си. Възможно ли е да изтрае дълго? Не! Аз го знам и ти го знаеш... И това, че щастието ти сега зависи само от този човек е ужасяващо... та това ли е смисълът? Само така ли можем да бъдем щастливи?
Замислих се... работа... хоби... приятели... И тогава застинах... не намерих нищо, нищо, за което да се хвана... Кога си щастлив... истински щастлив? В главата ми изникваха образи само на влюбени хора... мои приятели хванати под ръка със своите ти-си-всичко-за-мен половинки... после в съзнанието ми изплува спомен за лято... съобщения... пътуване... същото вълнение като твоето сега... а след него...
В момента на това осъзнаване усетих циганския шамар... право през лицето... така, че да те заболи и очите ти да засълзят...
А на края... много объркани мисли, горчиви сълзи и упреци.... И блог напълнен с постове за разбито сърце и лъжи... много гняв и тъжни песни...
Защо не мога да избегна плесницата? Защо винаги, когато си щастлив виждам ръката посягаща да ме удари и не мога да я спра? Не мога да спра това усещане, че всичко ще свърши зле... И червения отпечатък на златните и пръстени стои върху бузата ми....
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment