Хората имат интересната способност да запаметяват даден аромат, звук, образ или усещане, но без да го съзнават... като свързват даденото сетивно усещане с определен момент в живота си, с определен човек.
Аз свързвам хората с песни. Дали заради текста или пък мелодията, напомняща ми за него/нея или защото просто сме изживели нещо заедно под звуците на конкретната песен, винаги свързвам моменти и хора от живота ми с музиката. Докато конкретната история не е свършила в главата ми могат да изплуват множество песни, свързани с един и същ човек или един и същ момент, и всяка една е напълно подходяща за случая, текста описва ситуацията ми сякаш сама съм го писала. Но в края на всяка история остава само една песен, само една мелодия ми напомня за отношенията ни, само един текст ми напомня за човека. И тази конкретна песен символизира спомена за него/нея, символ на чувствата за и след ролята му/и в живота ми.
Не е ли добър материал за анализ? Дали песента е тъжна или весела... дали връзката е била щастлива или разбиваща сърца...
И сега, когато историята все още не е стигнала до своя край, а инатливо си седи в застой, сякаш някой е натиснал "пауза", а копчето се е заклещило и не желае да се върне в първоначална позиция, сега за Него песни хиляди, мелодии - безброй, текстове - кой от кой по-точен и разказващ нашата история...
За песни мога да се сетя, а от тях за хора... За Него мога да се сетя и песен ще изникне.. песен за Него, но не за Нас... за Нас безкрайно много са все още... Все още чакам "паузата" да се измъкне и плочата да продължи да се върти в грамофона... Все още чакам за края на историята... и се надявам песента за нея да не бъде тъжна...
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment