Ангел

Някой ден искам да татуирам моят ангел на лявата си ръка. Всеки си има ангел. Дори ти, който си атеист или пък смяташ, че цялата работа с религиите е глупост. Да, и ти имаш ангел и той те пази. И е красив, колкото теб самия. Но е в пъти по-силен. И добре, че е така!
Ами да, и аз имам ангел и о, колко е красив! Но не този образ изграден от християнската религия на ангел-пазител, който получаваш с кръщението. О,не! Този е съвсем различен. Той няма никакъв религиозен замисъл, никаква обвързаност с божествени, космически или каквито пожелаеш канони. Единствената прилика е вярата в него. Но вярата не влияе по никакъв начин на самото му съществуване. Тя влияе само на силата му. Колкото повече вярваш в него, толкова по-силен е той. И красивото е, че ти създаваш образа му, ти го правиш силен или слаб, прекрасен или уродлив. Той е този, който те обича повече от всичко. Наистина от всичко и няма сила на земата, която да отслаби любовта му, защото това е същността му. Всичкото, което е той и любовта към теб.
Какво всъщност е този ангел? Това е твоята сила. Вътрешната ти сила, която те кара да не се предаваш. Волята, която те кара да ставаш сутрин, дори, когато всичко върви на зле. Вярата, че ти можеш. И това е най-хубавото, че тази вяра твоя в теб.
Ангелът е най-егоистичното ми сътворение, без което не мога. Той обича само и единствено мен. И от това имам нужда. Вярва, че мога да постигна всичко и нищо не може да ми попречи. Защитава ме от околните, обстоятелствата и ... от мен самата.
Моят ангел е мен самата. Но аз не съм моят ангел. Той е част от мен. Тази част, която ще ме обича независимо от всичко, ще мрази тези, които ме нараняват и обича тези, които ме обичат. Ще ме кара да се чувствам зле, когато правя нещо против себе си и природата ми и ще ме накара да чувствам задоволство от всеки мой успех, дори и най-малък. Той ще е този, който ще се гордее с мен, когато никой друг не вижда това, което съм постигнала. Той ще е този, който ще бъде до мен, когато не е останал друг... този, който ще ме утеши и ще каже, че всичко е наред, когато няма никой наоколо. Той ще е този, защото този, това съм аз самата.
Аз вярвам в моят ангел и го правя силен. Може да звучи смешно и дори налудничаво да си съчиняваш друг образ, който всъщност си самият ти. Но, само този, който не е оставал сам, не знае какво е да имаш нужда от някого, когото и да е, който да вярва безрезервно в теб и да те обича независимо от всичко и всички. И какво, ако този някой е измислен? Нали все пак съществува, нали все пак това си самият ти.
Някой ден ще татуирам лявата си ръка с образа на моя ангел. За сега все още съм в търсене на идеалния лик на вярата в самата себе си.

The Other

Two souls inside me
Such a war have never been
The one who loves you more than anything around
The other hates you ‘cause you let me down
The one … would do anything to get you back
The other would never do such pathetic act
The other always keeps me save and gets me on my feet
The other would never let my heart again to bleed
The other will never let me hurt myself again like that
The other’s always there to save my back
But why should that who loves ME be “the other”?
Why should be there and another?
And why does the one who loves you win the fight?
How come the other doesn’t have the same right?
It seems that’s something I will never know
Till then inside me always’ll be a war…

Their Reality

Yes, you will cry and feel the pain a week, a month,
a half an year… or even more.
But no one will care, you will moan alone!
So wipe your tears off of your face
and put the mask, put yourself back on place.
Play the role and play that well
that no one but you could tell.
You’ll get used to it, I got.
So well I played I would never thought.
I wipe the tears and put a smile
and it’s all gone for a while.
I’m so believable from the beginning
it currently became my way of living.
And now without my mask I’m not myself
for them when I’m real I’m someone else